Месец май е изключително богат откъм традиционни празници. Част от тях не винаги са в рамките на месеца, а подвижността им се определя от Великден. В по – ново време на 1-ви май се отбелязва Денят на труда, но от миналото българите наричат този ден Еремия /Ирминден/. По случай 1-ви май ще споделя с Вас информация относно празнуването на Ирминден в различните краища на България, както и едно прекрасно видео, свързано с обредното приготвяне на подници. Един обичай, който има своето постоянно място в обредната система на българите.
Ирминден (или още: Йеремия, Еремия, Зъмски ден, Ирима) е български празник, който се празнува на 1-ви май. Този ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове. Старите хора вярват, че който работи на полето в този ден, ще бъде ухапан от змия през лятото.
Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или наричания.
В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум, изричат същите думи. Друг обичай, който се изпълнява на този празник, е газене подници (глинен съд за печене на хляб). Представляват кръгли глинени плоски съдове, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4-5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия /тава/.
Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия.
В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия - болест, причинена от различни зли сили. В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.
Преди настъпването на технологичната ера, празниците са били мост между ежедневно-битовото и божественото. Време, през което сякаш се отваря прозорец между тези два плана на съществуване и обикновеният човек е имал достъп до даровете от високите нива на съществуване. Затова хората не са работили на празнични дни, а са отдавали внимание на тази връзка, използвали са я, за да подобрят живота си и да си осигурят здраве, добра реколта, благоденствие.